Пазим историята, традициите
и бъдещето на ловешкия футбол.
Обединени от любовта към футбола и Ловеч.
Фондация „Футболни ветерани Ловеч“ съхранява традициите на футбола в града и подкрепя бъдещите поколения. Учредена от легенди на ловешкия футбол, тя пази историята, обединява ветераните и организира социални, спортни и благотворителни инициативи.
Почетен президент
Петър Хубчев
Легендарен национален бранител от отбора на четвъртите в света
Управителен съвет
Витомир Вутов, Пламен Линков, Валери Йочев, Станимир Илиев, Стоимен Стойков
Най-важните събития в развитието на фондацията.
Август 2026
Учредяване на фондацията
Футболни легенди от няколко поколения обединяват сили, за да съхранят традициите на ловешкия футбол.
Август 2026
Първата голяма цел
Игрището за минифутбол на Градския стадион да носи името на Ферарио Спасов.
Септември 2026
Благотворителен мач
Мач в памет на Ферарио Спасов със съотборниците му от Осъм и Лекс и шампионите на Литекс.
· · ·
Бъдещи цели
Продължаваме да пазим историята и да подкрепяме новите поколения.
Ловешкият футбол – 105 години традиция.
1921
Футболът идва в Ловеч след Първата световна война. Първите топки и правила донасят младежи, учили в чужбина – сред тях Борис Хитев, завършил във Франция, който превежда правилника на български, и Иван Никифоров. Отначало вратите са от ученически шапки, после са без мрежи, а футболни обувки има само Хитев – останалите играят по чорапи или боси.
На емблемата на ловешкия футбол стои 1921 г. – годината, от която градът брои своята игра. Първият клуб, за който са запазени документи, е „Хисаря“, създаден през пролетта на 1923 г. с подкрепата на коменданта на града подполковник Абаджиев. На 15 юли 1923 г. „Хисаря“ играе срещу „Сила“ от Червен бряг на поляната „Кацарски“, под звуците на военната музика и пред много граждани.
Към края на 20-те години почти всяка махала има свой отбор – „Звезда“, „Победа“, „Атлетик“, „Сила“, „Левски“, „Тодор Кирков“. Момчетата от „Осъмска слава“ купуват първата си кожена топка с пари от продаден сладолед, а „Атлетик“ отива пеша до Троян, за да спести пътните. През 1929 г. „Победа“ и „Кирков“ се обединяват, а от 1932 г. клубът се казва „Тодор Кирков“.
През 30-те години Ловеч има и своя първи меценат: Марийка Драголова, вдовицата на печатаря Коста Драголов, плаща екипите и пътуванията на клуба, носещ неговото име. През пролетта на 1938 г. „Коста Драголов“ е първенец на своята група в областното първенство, а година по-късно спортистите на града се събират в един клуб – „Т. Кирков“.
Голям тласък дава построената през 1941 г. Държавна самолетна фабрика. Нейният началник, полковник Тихчев, привлича футболисти от София – сред тях Нестор Иванов и Румен Априлов, които играят и водят отбора без заплащане. С тях в Ловеч идва модерната система „дубъл ве“. Началото на 40-те години са „златните години“ на „Кирков“: отборът е начело в областната дивизия, губи с минимална разлика мач за държавното първенство в Бургас и стига до 1/8-финал за купата на страната.
След 1944 г. ловешкият футбол минава през поредица от обединения и разделяния и сменя няколко имена – „Кирков-Юнак“, „Кърпачев“, „Торпедо“. Реорганизацията от 1949 г. пръсва силите между няколко дружества и връща играта години назад, а през 50-те години водещ отбор е „Торпедо“. Сред хората, на които футболът в Ловеч дължи тези първи десетилетия, са Борис Хитев, Иван Никифоров, Нестор Иванов, Румен Априлов, Любен Славейков-Кекевето, Слави Цветанов-Шайко, Цанко Конов и Деню Николов-Комитата.
1957–1979
През 1957 г. спортът в града е обединен в едно дружество, наречено на поета и партизанина Христо Кърпачев, с един представителен отбор по футбол. Футболистите сутрин работят в заводите, а следобед тренират.
През 1959 г. „Христо Кърпачев“ печели окръжното първенство с най-силното нападение и най-добрата защита и влиза в Северозападната зона. Мачовете събират хиляди зрители: близо 5000 души гледат победата с 4:2 над „Спартак II“ (Плевен) през април 1961 г., в която централният нападател Масленков вкарва три гола за едно полувреме. През сезон 1960/61 отборът завършва четвърти в зоната. През 1960 г. игрището е основно обновено – с дренаж, нова тревна настилка, ремонт на сградата и осветление, а през 1961–1962 г. е изграден Градският стадион.
През 1962 г. „Кърпачев“ влиза в Северната „Б“ група и остава в нея 31 сезона, с едно-единствено прекъсване. Условията са аматьорски – Любен Славейков, например, тренира отбора без заплащане, а капитанът Добрин Натов-Бинето и вратарят Николай Ноев са сред хората, които извеждат отбора в групата. Най-добрите класирания през 60-те са пето (1966/67) и четвърто място (1967/68).
Най-запомнящите се мачове на десетилетието са срещите за Купата на Съветската армия с „Левски“ и ЦСКА – за първи път ловешкият отбор се изправя срещу „грандовете“, а реваншът в Ловеч срещу „Левски“ на Георги Аспарухов се разказва с години. От този отбор тръгва и Георги Денев, който заиграва при мъжете на 15 години и после става звезда на ЦСКА и на националния отбор.
След сезон 1972/73 „Кърпачев“ е изваден административно от „Б“ група заради „черна каса“ – нерегламентирано заплащане на футболистите. Изгнанието трае един сезон: отборът печели „В“ група без загуба и се връща. В средата на 70-те години тежки контузии слагат край на кариерите на Христо Данчев и Петко Рачев, но през януари 1977 г. в Ловеч пристига Пламен Линков от Долни Вит – крилото, което ще задмине всички по мачове и голове в историята на „Б“ група. През тези години отборът изиграва и първите си международни срещи, на турнири в Италия и ГДР.
1979–1991
През 1979 г. клубът приема името на реката, която минава през града – „Осъм“. В началото на 80-те години отборът е поет от Кирил Фурнигов и Цецо Зеленски. Те привличат опитни футболисти от София, Плевен, Троян, Павликени и Свищов и ги съчетават с Пламен Линков, Радко Николов и юношите Петър Хубчев и Емил Цанев.
През сезон 1982/83 „Осъм“ завършва втори и за първи път получава шанс за „А“ група – бараж с „Хасково“. На 18 юни 1983 г. Градският стадион не побира желаещите: около 20 000 души сядат дори по тревата около пистата, но мачът завършва 0:0. В реванша „Хасково“ води с 2:0, Васко Василев намалява с пряк свободен удар, а изравнителният гол, който би вкарал ловчанлии в елита, не идва.
Съдбата дава втори шанс. След като „Спартак“ (Плевен) е изваден от „А“ група, за свободното място е насрочен нов бараж – „Осъм“ срещу „Локомотив“ (Пловдив) на Националния стадион „Васил Левски“. На 13 август 1983 г. мачът се гледа от около 40 000 зрители. Пловдивчани повеждат, Васко Василев изравнява в 55-ата минута с удар от далечно разстояние, но в продълженията „Локомотив“ печели с 2:1. Ловеч ще чака елита още 11 години.
След баражите идва смяна на поколенията. Клубът залага на собствените кадри от Спортното училище, където учители и треньори са Цецо Зеленски, Христо Данчев и Димитър Колев. Около Хубчев и Цанев израства цяла генерация – Ферарио Спасов, Иван Архангелов, Светли Калистратов, Сашо Александров, Пламен Петков, а след тях Станимир Илиев, Валери Йочев и Валентин Георгиев. През сезон 1988/89, с треньор Кирил Ивков, „Осъм“ отново е трети, само на три точки от баража. Скоро след това Петър Хубчев преминава в „Левски“, а оттам – в „Хамбургер“, „Айнтрахт“ и националния отбор, с който е четвърти на Световното първенство през 1994 г.
Пламен Линков играе за Ловеч 17 сезона, от 1977 до 1994 г. С над 540 мача и 161 гола той е рекордьор на „Б“ група и по двата показателя.
1991–1996
След демократичните промени клубът остава почти без средства, докато през 1991 г. не се появява спонсор – фирмата „ЛЕКС“ на Георги Аврамов, чието име отборът приема. За първи път треньор е чужденец – австриецът Валтер Пикл. През сезон 1992/93, отново с Кирил Ивков, отборът завършва трети в единната „Б“ група.
Сезон 1993/94 е мечтаният. Треньорът Паро Никодимов напуска още след подготовката и отборът е поверен на играещия треньор Ради Здравков, с Ферарио Спасов за играещ помощник и Христо Данчев в щаба. „ЛЕКС“ печели Северната „Б“ група предсрочно, с 18 победи, 61 гола и пет точки преднина пред „Монтана“, и за първи път ловешки отбор влиза в „А“ група. В основата на успеха са момчета от собствената школа – капитанът Емил Цанев, Спасов, Архангелов, Георгиев, Йочев, Илиев и Стоимен Стойков.
Дебютът при „майсторите“ е тежък: оказва се, че фирмата-спонсор е финансова пирамида, а от първите 12 мача отборът печели само един. С новия ръководител Валентин Михов и подкрепата на местни фирми идва силна пролет, в която в Ловеч са бити ЦСКА и „Славия“, и „ЛЕКС“ завършва 11-и от 16 отбора. Следващият сезон клубът играе като „Ловеч“, почти без пари, и изпада от „А“ група след загуба в последния кръг в Бургас.
1996–2024
На 12 юни 1996 г. клубът е поет от бизнесмена Гриша Ганчев, роден в Микре и възпитаник на ловешкото Спортно училище, и е преименуван на „Литекс“. Треньор става Ферарио Спасов, а в Ловеч идват Стефан Колев – капитанът на шампиона „Славия“, Стойчо Стоилов, Мариян Тодоров, Димитър Балабанов, Николай Димитров-Джаич, Живко Желев и други. Стадионът е основно ремонтиран. „Литекс“ печели „Б“ група с 26 победи и 74 гола, а Димчо Беляков е голмайстор с 23 гола.
В първия си сезон в „А“ група, с треньор Димитър Димитров-Херо и Спасов за помощник, „Литекс“ става шампион на България – нещо, което малко отбори в Европа са постигали веднага след влизането си в елита. Ловчанлии завършват с пет точки пред „Левски“ и не губят нито едно дерби със софийски отбор. Заради казуса с картотекирането на Радостин Кишишев от отбора са отнети точки, а победата над ЦСКА за купата е анулирана, но това не спира титлата. Стойчо Стоилов е избран за най-добър футболист на първенството, а Витомир Вутов – за най-добър вратар. Близо 12 000 души посрещат шампионите на площада въпреки дъжда.
Година по-късно, отново с Ферарио Спасов, титлата е защитена. На 29 ноември 1998 г. „Литекс“ бие ЦСКА с 8:0 – най-тежката загуба в историята на армейците, а първото място е подпечатано с 0:0 срещу „Левски“ на „Герена“ пред 35 000 зрители. На 29 май 1999 г. капитанът Стойчо Стоилов вдига купата на препълнения стадион в Ловеч. Беляков е голмайстор на първенството с 21 гола, а Алтин Хаджи е избран за футболист номер едно на сезона. „Литекс“ е първият отбор извън столицата от 20-те години насам, спечелил две поредни титли.
През лятото на 1998 г. „Литекс“ изиграва първите си европейски мачове – в Бургас, защото стадионът в Ловеч още няма лиценз. Отборът отстранява шведския шампион „Халмстад“, след което отпада от „Спартак“ (Москва). Скоро след това стадионът е реконструиран по изискванията на УЕФА – с осветление, електронно табло, нови седалки и съблекални.
През есента на 2001 г. „Литекс“ отстранява „Лонгфорд“, „Интер“ (Братислава) и „Унион“ (Берлин) – победата с 2:0 в Берлин е първата за български отбор в Германия – и стига до III кръг на Купата на УЕФА. През сезон 2005/06 отборът играе в груповата фаза и за първи път остава в европейските турнири и през пролетта, а през 2008 г. на Градския стадион гостува „Астън Вила“.
Първата Купа на България идва на 24 май 2001 г. По пътя към нея ЦСКА (3:0) и „Левски“ (4:0) са разгромени в Ловеч, а на финала срещу „Велбъжд“ Стефан Юруков вкарва „златен гол“ с глава в продължението. Над 2500 ловчанци, пътували до София с около 40 автобуса, празнуват на стадиона.
Следват още три купи: през 2004 г., с треньор Люпко Петрович, след 2:2 и дузпи срещу ЦСКА, в които вратарят Здравко Здравков спасява три удара; през 2008 г. с 1:0 срещу „Черно море“ и гол на Станислав Манолев; и през 2009 г. с 3:0 срещу „Пирин“.
През сезон 2009/10 „Литекс“ отново е шампион, с 12 точки пред ЦСКА, а през лятото на 2010 г. печели и Суперкупата на България – единственият национален трофей, който дотогава му липсва. През 2010/11 титлата е защитена, а купата вдига в Ловеч капитанът Небойша Йеленкович. През 2004 г. е създадена „Академия Литекс“, за да подготвя собствени футболисти за отбора.
През декември 2015 г., след като по време на мач с „Левски“ отборът напуска терена в знак на протест, „Литекс“ е изваден от „А“ група. През 2016 г. клубът започва отначало в Трета лига, с младежи от школата и треньор Живко Желев, печели я с голова разлика 114:9 и от 2017 г. играе във Втора лига. През 2024 г. клубът е върнат на общината и отново се казва „Ловеч“, а след сезон 2024/25 изпада в Трета лига.
През 2026 г. ловешкият футбол навършва 105 години – за първи път без действащ клуб, след като през пролетта „Ловеч“ се отказва от участие в Трета лига. Историята обаче остава. Фондация „Футболни ветерани Ловеч“ е създадена от футболисти от няколко поколения, за да пази тази история, да подкрепя ветераните и да помага на младите. Първата ѝ кауза – барелеф и мемориална плоча на Ферарио Спасов на Градския стадион – събра близо 1500 зрители на благотворителния мач на 12 септември 2026 г. и вече е успешна.
В анкета на ловешките спортни журналисти за футболистите на века първо място заема Петър Хубчев, а за треньор на века е избран Ферарио Спасов. Тук са хората, които поколение след поколение писаха историята на ловешкия футбол.
Пионерът на футбола в Ловеч
Учил във Франция, след Първата световна война той е сред първите, които играят футбол в Ловеч. Превежда правилника на играта на български и основава клуб „Звезда“. В първите години е единственият с истински футболни обувки – останалите играят по чорапи или боси.

Централен нападател · „Кирков“, 40-те години
Бивш играч на софийския „АС 23“, идва в Ловеч заедно с Държавната самолетна фабрика. Голмайстор на „Кирков“ и негов неофициален треньор, работи с отбора без възнаграждение до връщането си в София след войната.

Централен защитник · „Кирков“
Заиграва при мъжете на „Кирков“ на 15 години. Първият ловешки футболист в „А“ група – с „Академик“ (Варна). Когато „Кърпачев“ влиза в „Б“ група, се връща да го тренира без заплащане.

Защитник · „Коста Драголов“ и „Кирков“
„Железният защитник“ от златните години в началото на 40-те, дълги години титуляр в отбраната. Поставя началото на традицията на всеотдайните ловешки бранители. Баща на Георги Денев – двамата са сред избраните в анкетата за века.
„Кирков“, началото на 40-те години
Една от звездите на „златните години“ на ловешкия футбол в началото на 40-те. „Звездни мигове“ го нарежда сред футболистите-легенди от времето на Нестор Иванов и вратаря Цанко Конов.
„Кирков“, началото на 40-те години
Сред открояващите се футболисти на „златните години“ на ловешкия футбол в началото на 40-те, заедно със Серафим Димитров – Финю и Марин Бочев – Близнака.
Централен защитник · „Кирков“, 40-те години
Наричан „Близнака“. Един от изявените футболисти на „златните години“ на „Кирков“ в началото на 40-те и част от традицията на ловешките централни защитници, наред с Любен Славейков и Слави Цветанов – Шайко.
Пионер на футбола в Ловеч
Един от първите, които играят футбол в Ловеч. Ловчанин, следвал в чужбина като Борис Хитев, той заедно с него донася играта в града веднага след Първата световна война – още преди да се появят махленските клубове.
Капитан и треньор · „Кирков“, 40-те години
Софийски футболист, дошъл на работа в Ловеч около 1941 г. Съотборниците негласно го избират за капитан и треньор, а той обяснява модерната система „дубъл ве“ с бобени и царевични зърна. Работи с отбора без заплащане и учи младите, сред тях Деню Николов – Комитата. В анкетата за треньор на века е трети.
Защитник · „Торпедо“ и „Кърпачев“, 50-те години
„Железният“ защитник на „Торпедо“ и „Кърпачев“, родом от Свищов. „Звездни мигове“ го нарежда сред най-добрите централни защитници в „Б“ група. През 1959 г. „Заря на комунизма“ го представя за пример и извън терена – стругар-ударник, който изпълнява плана си над два пъти.

Вратар · „Кирков-Юнак“ и „Кърпачев“
Наричан „Пантерата“. Учителят Методи Бочев го открива в гимназиалния отбор и оттам той стига до титулярното място на вратата на представителния отбор на Ловеч. Пази по времето на Нестор Иванов, Румен Априлов и Любен Славейков, а в мача за държавното първенство в Бургас има голяма заслуга за 0:0 на полувремето.

Нападател · „Кърпачев“ 1965–1968
Синът на Комитата заиграва при мъжете на 15 години, а после става звезда на ЦСКА: петкратен шампион, трикратен носител на Купата на Съветската армия, 68 гола в първенството. За България има 49 мача и 10 гола и играе в трите мача на Световното първенство през 1974 г. Втори в класацията на ловешките футболисти на века.
Трансфер: „Спартак“ (Плевен), 1968
Големи отбори: ЦСКА, „Етникос“ (Пирея)

„Кърпачев“ 1961–1975
Около 300 мача за „Христо Кърпачев“ и мач за „Б“ националния отбор, докато тежка контузия не слага край на кариерата му. После като учител в спортното училище подготвя поколението на Хубчев, Спасов и Цанев и води мъжкия отбор.

Централен защитник · до 1980
411 официални мача, всичките за Ловеч. На 400-ния му мач през октомври 1979 г. стадионът го изпраща тържествено, но той играе до края на сезона. По-късно е администратор в „ЛЕКС“ и „Литекс“.

Вратар · „Кърпачев“
Застава на вратата на юношите на 16 години и пази при влизането на Ловеч в „Б“ група. Младежки национал, избран за вратар на века – най-добрият вратар, роден и израснал в Ловеч. Кариерата му прекъсва инсулт по време на мач през 1971 г.
Централен нападател · „Кърпачев“, 1959–1961
Голмайсторът на „Кърпачев“ в годините в Северозападната зона. „Заря на комунизма“ го описва като устремен и маневрен нападател с изключителен отскок и силен удар. През 1961 г. вкарва по три гола срещу „Спартак II“ (Плевен) – за едно полувреме, пред близо 5000 зрители – и срещу „Тимок“.

Ляв халф и ляво крило · „Кърпачев“, до 1975
Роден в Ловеч през 1948 г., привлечен при мъжете от треньора Иван Петров – Ватата. В първия си мач в „Б“ група застава на вратата след изгонването на титуляря и не допуска гол. През 1969 г. играе за „Спартак“ (Плевен), а тежка контузия слага край на кариерата му в „Кърпачев“ през 1975 г. Сред футболистите на века на Ловеч.

Десен полузащитник · „Кърпачев“, до 1978
Роден в Долни Вит през 1947 г., близо десет години играе за „Кърпачев“ в „Б“ група, до 1978 г. По негова препоръка в Ловеч идва Пламен Линков. От 1987 г. води юношите на „Осъм“, където залага на младия Ивайло Петев, и клас в спортното училище, а през 1989 г. е помощник на Христо Данчев при мъжете.
Треньор · „Кърпачев“, 60-те години
Треньор на „Кърпачев“ около 1961 г., когато отборът още се бори в зоналните групи, и в първите години в „Б“ група. Довежда в Ловеч левия защитник Иван Спасов и дава път при мъжете на младите Христо Данчев и Петко Рачев – и двамата по-късно сред футболистите на века на Ловеч.
Централен защитник · „Кърпачев“, края на 50-те и 60-те
Бивш волейболист, който продължава традицията на ловешките централни защитници след Славейков, Шайко и Марин Бочев. През 1959–1961 г. „Заря на комунизма“ нарича централния защитник на „Кърпачев“ истински стълб на отбора – сигурен, бърз в изчистването и самоотвержен.

Дясно крило и централен нападател · „Торпедо“ и „Кърпачев“
Роден през 1934 г. в Драгомирово, идва в Ловеч по покана на съселянина си Роко Матеев. Играе за „Торпедо“, а после за „Кърпачев“; вестниците от 1960–1961 г. го описват като бързо и неудържимо крило, автор на важни голове. Спира с футбола на 34 години, а и през 2001 г. е редовен зрител на мачовете.
„Кърпачев“, края на 60-те и 70-те години
В „Кърпачев“ дълги години играе в тандем с десния полузащитник Митко Маринов, по времето, когато ловешкият отбор е в „Б“ група.

Защитник · „Кърпачев“; детско-юношески треньор
Родом от Летница, започва като нападател, а като войник в Севлиево става десен защитник; от „Раковски“ е привлечен в „Кърпачев“. Като детско-юношески треньор и учител в спортното училище подготвя Емил Цанев, Бончо Генчев, Мирослав Байчев, Румен Ненов и Ферарио Спасов, а известно време води и мъжкия отбор.

Ляв защитник · „Кърпачев“, 60-те години
Роден през 1937 г. в Дупнишко, идва от „Марек“, доведен в Ловеч от треньора Иван Петров – Ватата, и дебютира с победа 1:0 над „Академик“ (Свищов). Недоволството му от тежките условия кара ръководството да въведе полупрофесионализъм за футболистите. Баща на Ферарио Спасов.

Десен полузащитник и капитан · „Кърпачев“, до 1963
Наричан „Бинето“. След години в „Академик“ (Свищов), докато следва, се връща в Ловеч, за да помогне за влизането в „Б“ група, и става капитан и диригент на „Кърпачев“. Спира през 1963 г., но когато отборът остава без треньор, временно го поема.
„Кърпачев“, 60-те години
Ляво крило · „Кърпачев“, началото на 60-те
Съотборник на Иван Спасов в „Кърпачев“. През есента на 1961 г. „Заря на комунизма“ хвали бързината и острите му пробиви по левия фланг, а в първия домакински мач на отбора в новата зона вкарва два гола при 3:0 срещу „Ст. Костов“ (Попово).
„Кърпачев“, 60-те години

Централен защитник · „Осъм“ 1981–1989
Футболист на века на Ловеч. Капитан на „Осъм“ с близо 250 мача, повикан в националния отбор още като играч от „Б“ група. С „Левски“ е шампион и двукратен носител на Купата, после е капитан на „Хамбургер“ и играе за „Айнтрахт“ (Франкфурт).
Титуляр в отбора, завършил четвърти на Световното първенство в САЩ през 1994 г., с 35 мача за България. Като селекционер е треньор на годината за 2018 г. Почетен гражданин на Ловеч и почетен президент на фондацията.
Трансфер: „Левски“, 1989
Големи отбори: „Левски“, „Хамбургер“, „Айнтрахт“ (Франкфурт)

Крило · 1977–1994
Вечният рекордьор на „Б“ група – над 540 мача и 161 гола, повече от всеки друг във втория ешелон. Седемнадесет сезона играе само с екипа на ловешкия отбор – „Кърпачев“, „Осъм“ и „ЛЕКС“. След кариерата си остава в клуба като селекционер и директор.

Полузащитник · треньор на века
Синът на Иван Спасов изиграва над 350 мача за „Осъм“. Като треньор извежда „Литекс“ в „А“ група през 1997 г., печели титлата през 1999 г. и Купата на България през 2001 г., а в Купата на УЕФА стига до III кръг. Загива при катастрофа през 2023 г.; първата кауза на фондацията е неговият барелеф на Градския стадион.
Трансфер: „Спартак“ (Плевен), 1983

Полузащитник · „Осъм“ и „ЛЕКС“, 1982–1995
Съученик на Хубчев от спортното училище, юношески и младежки национал. Дълги години е сред водачите и капитаните на отбора и участва в изкачването му до „А“ група, където играе с „ЛЕКС“ през 1994/95.
Трансфер: „Олимпик“ (Галата), 1995

Централен защитник · „Кърпачев“ и „Осъм“
Идва от „Бенковски“ (Тетевен) и остава титуляр в центъра на отбраната и след преименуването на клуба в „Осъм“ – с около 375 мача в „Б“ група. След това е учител по футбол в спортното училище и подготвя Ивайло Петков, Витомир Вутов и Йонко Пейков. Сред футболистите на века на Ловеч.

Централен защитник · „Кърпачев“ и „Осъм“, от края на 70-те
Идва от „Локомотив“ (София) за военната си служба и остава в Ловеч – централен защитник и любимец на публиката. В първия официален мач срещу „Локомотив“ (Пловдив), за купата през декември 1977 г., вкарва гол за „Кърпачев“. По-късно играе в Израел, а после работи с децата на „Локомотив“ (София).

Защитник · „Осъм“, до 1986
Роден през 1955 г., идва в Ловеч с треньора Кирил Фурнигов – защитник с опасен пряк свободен удар. В реванша в Хасково през 1983 г. бележи точно така, а на 13 август 1983 г. изравнява срещу „Локомотив“ (Пловдив) в баража за „А“ група пред 40 000 зрители. Играе до 1986 г., после е администратор в „ЛЕКС“.

Играещ треньор · „ЛЕКС“, 1993/94
Звезда на „Локомотив“ (София) и ЦСКА, футболист №1 на България за 1982 г. и участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Като играещ треньор извежда „ЛЕКС“ до първото място в Северната „Б“ група през 1993/94 г. и до първото влизане на ловешки отбор в „А“ група, а негов помощник е Ферарио Спасов. Втори в анкетата за треньор на века.
Големи отбори: „Локомотив“ (София), ЦСКА

Защитник · „Осъм“, „ЛЕКС“ и „Ловеч“
Бранител от поколението, израснало около Хубчев и Цанев, и част от отбора от собствената школа, извел „ЛЕКС“ в „А“ група през 1993/94 г. Играе и в двата сезона в елита; на 13 май 1995 г. вкарва от дузпа единствения гол при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч. Сред инициаторите на фондацията.
„Осъм“, „ЛЕКС“ и „Ловеч“
От поколението на ловешката школа, което през 1993/94 г. извежда „ЛЕКС“ в „А“ група. Играе и в двата сезона на отбора в елита, включително при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч през май 1995 г. Сред капитаните, извеждали ловешкия отбор с лентата.

„Осъм“ и „ЛЕКС“
Възпитаник на Христо Данчев от ловешката школа, стигнал до „А“ група. Част от отбора от собствени кадри, който извежда „ЛЕКС“ в елита през 1993/94 г. Днес е сред ръководителите на фондацията.

„Осъм“ и „ЛЕКС“
Възпитаник на Христо Данчев от ловешката школа, стигнал до „А“ група. Част от отбора от собствени кадри, който извежда „ЛЕКС“ в елита през 1993/94 г. Днес е сред ръководителите на фондацията.

„ЛЕКС“ и „Ловеч“, 90-те години
Част от отбора от собствената школа, извел „ЛЕКС“ в „А“ група през 1993/94 г. Играе и в двата сезона на ловешкия отбор в елита (1994–1996). Днес е сред ръководителите на фондацията.
„ЛЕКС“, 1994/95
Играе за „ЛЕКС“ в първия сезон на ловешкия отбор в „А“ група и е титуляр при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч на 13 май 1995 г.
Нападател · „ЛЕКС“, 1993/94
Нападателят от Враца вкарва 9 гола в 24 мача през сезон 1993/94, когато „ЛЕКС“ печели Северната „Б“ група и за първи път влиза в „А“ група. По-късно играе за „Металург“ (Перник) и ЦСКА, за който изравнява в последната минута срещу „Нюкасъл“ (2:2) в Купата на УЕФА през 1999 г.
Трансфер: „Спартак“ (Плевен), 1994
Големи отбори: ЦСКА
„ЛЕКС“ и „Ловеч“, 1994–1996
Играе за ловешкия отбор и в двата му сезона в „А“ група – за „ЛЕКС“ през 1994/95 и за „Ловеч“ през 1995/96. Играл е още за „Спартак“ (Плевен) и „Академик“ (Свищов).
„ЛЕКС“ и „Ловеч“, 1994–1996
Играе за ловешкия отбор и в двата му сезона в „А“ група – за „ЛЕКС“ през 1994/95 и за „Ловеч“ през 1995/96.
„ЛЕКС“ и „Ловеч“, 1994–1996
Играе в двата сезона на ловешкия отбор в „А“ група – с „ЛЕКС“ през 1994/95 и с „Ловеч“ през 1995/96 – и е титуляр и при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч през май 1995 г.
„ЛЕКС“ и „Ловеч“, 1994–1996
Играе в двата сезона на ловешкия отбор в „А“ група и е титуляр при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч на 13 май 1995 г.
„ЛЕКС“, 1994/95
Играе за „ЛЕКС“ в първия сезон на ловешкия отбор в „А“ група (1994/95) и е титуляр при победата с 1:0 над ЦСКА в Ловеч на 13 май 1995 г.
Нападател · „ЛЕКС“, есента на 1993
Нападателят от Кресна вкарва 10 гола в 15 мача за „ЛЕКС“ през есента на 1993 г. – в сезона, в който отборът печели Северната „Б“ група и влиза в „А“ група. По-късно е голмайстор на „А“ група с 26 гола за „Славия“ (1996/97).
Големи отбори: ЦСКА, „Славия“
Вратар · „ЛЕКС“, 1994/95
Вратарят от школата на „Балкан“ (Ботевград) пази за „ЛЕКС“ в първия сезон на ловешкия отбор в „А“ група. Играе още за „Янтра“, „Спартак“ (Плевен) и „Беласица“, а след кариерата си е треньор на вратари, включително в Китай.
„Осъм“, 80-те години
„Осъм“, 80-те години

„Осъм“ и „ЛЕКС“
Възпитаник на Христо Данчев от ловешката школа, стигнал до „А“ група. Част от поколението, израснало около Петър Хубчев и Емил Цанев през 80-те години.
Нападател · „Осъм“, 1983–1985
Бившият нападател на „Левски“ – шампион и носител на купата през 1979 г. – играе за „Осъм“ в „Б“ група между 1983 и 1985 г. Вечен голмайстор на „Шумен“ със 156 гола, по-късно треньор на „Левски“.
Вратар · „Осъм“, 1981/82
Легендарният вратар на „Левски“ – трикратен шампион и трикратен носител на купата, с 19 мача за България и участие на Световното първенство през 1974 г. – пази за „Осъм“ в „Б“ група през сезон 1981/82. През август 1983 г. вече е на вратата на „Локомотив“ (Пловдив) в баража срещу ловчанлии.
Трансфер: „Локомотив“ (Пловдив), 1982
Големи отбори: „Левски“, „Локомотив“ (Пловдив)
Дясно крило · „Осъм“, 1987/88
Легендата на „Спартак“ (Плевен), с 252 мача в „А“ група за плевенчани, преминава в „Осъм“ на 31 години през лятото на 1987 г. и играе за ловешкия отбор в „Б“ група през сезон 1987/88.
Полузащитник · „Осъм“, 1986–1988
Шампион и носител на Купата с „Левски“ (1977) и девет сезона в „Спартак“ (Плевен), седем от тях като капитан. Завършва кариерата си в „Осъм“ – между 1986 и 1988 г. изиграва 52 мача и вкарва 4 гола в „Б“ група.

Вратар · „ЛЕКС“ и „Литекс“ до 2007
Двуметровият вратар от ловешкото спортно училище пази в над 200 мача в „А“ група. Двукратен шампион и двукратен носител на Купата на България, най-добър вратар на първенството за 1997/98. После е треньор на вратарите, включително на националния отбор.

Полузащитник · „Литекс“ 1996–1999, 2002
Халфът с прецизните преки свободни удари е сред водачите на двата шампионски отбора от 1998 и 1999 г. Играе за „Нюрнберг“ и има 10 мача за България. Връща се като капитан на „Литекс“, но кариерата му приключва внезапно след тежък инцидент през 2002 г.
Трансфер: „Нюрнберг“, 1999
Големи отбори: ЦСКА, „Нюрнберг“

Десен бек · „Литекс“ 1998–2000, 2009–2010
Има ключова роля в титлите от 1998 и 1999 г., а след завръщането си печели Купата през 2009 г. и третата титла през 2010 г. Седем сезона играе за „Чарлтън“, повечето във Висшата лига на Англия. Над 80 мача за България, с участия на Евро 1996 и Световното първенство през 1998 г.
Трансфер: „Чарлтън Атлетик“, 2000
Големи отбори: „Чарлтън Атлетик“

Нападател · „Литекс“ 1997–2001, 2009–2012
Четирикратен шампион с „Литекс“, с 34 гола в първия си престой. В Англия играе за „Уест Хям“ и „Портсмът“, с който печели Първа дивизия като неин голмайстор с 26 гола (2002/03) и влиза в Залата на славата на клуба. За България има 41 мача и 7 гола.
Трансфер: „Уест Хям“, 2001
Големи отбори: „Уест Хям“, „Портсмът“

Полузащитник · „Литекс“ 2005–2010
Два пъти носител на Купата на България и капитан, вдигнал титлата през 2010 г. Шампион на Русия със „Спартак“ (Москва), три поредни години футболист №1 на България (2015–2017). Най-младият капитан в историята на националния отбор, с 90 мача и 16 гола.
Трансфер: „Газиантепспор“, 2010
Големи отбори: „Газиантепспор“, „Кубан“, „Спартак“ (Москва), „Ростов“, „Левски“, „Ботев“ (Пловдив)

Десен бек · „Литекс“ 2005–2009
Вкарва победния гол на финала за Купата през 2008 г. и я печели отново през 2009 г. С ПСВ Айндховен печели Купата на Нидерландия, а с „Лудогорец“ – титлата на България. Има 51 мача и 5 гола за националния отбор, сред тях удар отдалеч срещу Италия.
Трансфер: ПСВ Айндховен, 2009
Големи отбори: ПСВ Айндховен, „Фулъм“, „Кубан“, „Динамо“ (Москва), ЦСКА, „Лудогорец“

Централен защитник · „Литекс“ 2009–2014
Двукратен шампион и носител на Суперкупата с „Литекс“, защитник на годината в „А“ група за 2010 г. Играе за „Фулъм“ в Англия и има 50 мача за България, част от тях като капитан.
Трансфер: „Фулъм“, 2014
Големи отбори: „Фулъм“, ЦСКА

Полузащитник · Академия „Литекс“, „Литекс“ 2009–2013
Възпитаник на Академия „Литекс“, двукратен шампион с отбора още като тийнейджър. Футболист №1 на България за 2012 г. С ЦСКА (Москва) е два пъти шампион на Русия; има 54 мача за националния отбор.
Трансфер: ЦСКА (Москва), 2013
Големи отбори: ЦСКА (Москва), „Левски“, „Ботев“ (Пловдив)

Крило · Академия „Литекс“, „Литекс“ 2012–2016
В школата на „Литекс“ е от 12-годишен и дебютира за мъжете на 15 години и 7 месеца. Пет пъти футболист №1 на България, трикратен шампион с „Лудогорец“ и шампион на Гърция с ПАОК. От 2021 г. е капитан на националния отбор.
Трансфер: ЦСКА, 2016
Големи отбори: ЦСКА, „Каляри“, „Лудогорец“, ПАОК

Вратар · „Литекс“ 1997–2004
Двукратен шампион (1998, 1999) и двукратен носител на Купата на България (2001, 2004) с „Литекс“, за който има над 100 официални мача. Дълго е резерва на Витомир Вутов, но пази в първите евромачове на клуба срещу „Халмстад“ през 1998 г., а през сезон 2002/03 е титуляр. По-късно играе за „Берое“ и „Локомотив“ (Пловдив), а като треньор на вратарите работи и в „Литекс“.
Големи отбори: „Локомотив“ (Пловдив)

Защитник · „Литекс“ 1996–1999
Капитанът на „Литекс“ от първите години: идва от шампиона „Славия“ през 1996 г., печели „Б“ група и вдига купата за първата титла през 1998 г., а година по-късно е шампион отново. Така става петкратен шампион на България с четири различни отбора – „Левски“ (1988), ЦСКА (1992), „Славия“ (1996, като капитан и с Купата) и „Литекс“, постижение без аналог в родния футбол. Заради твърдата си игра го наричат „Кучето“.
Големи отбори: „Левски“, ЦСКА, „Славия“

Централен защитник · „Ловеч“/„Литекс“ 1996–1999, 2001–2007
Идва през пролетта на 1996 г., когато „Ловеч“ се бори за оставане в „А“ група, и става неизменен титуляр: двукратен шампион (1998, 1999). След две години в турския „Аданаспор“ се връща през 2001 г. и е капитан на отбора, спечелил Купата на България през 2004 г. За клуба има над 170 мача в „А“ група. С екипа на „Литекс“ се налага в националния отбор – над 50 мача за България, в състава за СП 1998 и Евро 2004.
Трансфер: „Аданаспор“, 1999

Десен защитник · „Литекс“ 1996–2005
Петричанинът с прякор „Джаич“ е титулярният десен бек на „Литекс“ в продължение на девет сезона и част от всички големи успехи на клуба дотогава: двукратен шампион (1998, 1999) и двукратен носител на Купата на България (2001, 2004). Запомнен с неуморните си пробиви по фланга, той има над 200 официални мача за „Литекс“, около 160 от тях в „А“ група. След кариерата си е треньор в школата на клуба.

Централен защитник · „Литекс“ 1996–2007
Купен от „Берое“ на 17 години, той е шампион (1999) и двукратен носител на Купата на България (2001, 2004) с „Литекс“ – на финала през 2004 г. открива резултата. За клуба има над 200 официални мача и над 30 гола, част от тях като импровизиран нападател. По-късно играе за „Оцелул“ и „Стяуа“ в Румъния и има 6 мача за България. Като треньор (2016–2022) връща „Литекс“ от Трета във Втора лига.
Големи отбори: „Оцелул“ (Галац), „Стяуа“ (Букурещ)

Централен защитник · „Литекс“ 1997–2000, 2002–2004
Сърбинът „Заги“ е сред първите чужденци в „Литекс“ и стълб на защитата при двете първи титли (1998, 1999). След престой в швейцарския „Лугано“ се връща през 2002 г. и печели Купата на България (2004). Получава българско гражданство и има над 20 мача за България, включително на Евро 2004. По-късно е помощник-треньор (2006–2007) и старши треньор (2013–2014) на „Литекс“, а със „Славия“ печели Купата през 2018 г.
Трансфер: „Лугано“, 2000

Ляв защитник · „Литекс“ 1997–1998, 2009–2011
Трикратен шампион с „Литекс“ (1998, 2010, 2011), носител на Купата на България (2009) и на Суперкупата (2010) в два престоя; името му е в Алеята на славата на клуба. Между двата престоя играе в Турция за „Истанбулспор“ и „Фенербахче“, с който е шампион през 2004 г., и за руския „Кубан“. За България има над 60 мача и 3 гола, участва на СП 1998 и Евро 2004.
Трансфер: „Истанбулспор“, 1998
Големи отбори: „Фенербахче“
Ляв защитник · „Литекс“ 1998–2000
Албанският национал е шампион с „Литекс“ през 1998/99 и е отличен като най-добър чужденец в първенството. За два сезона изиграва 65 официални мача и вкарва 13 гола – много за защитник, включително два в Шампионската лига срещу „Гленторан“. Името му е в Алеята на славата на клуба. По-късно играе за ЦСКА, в Гърция и Кипър (шампион с АПОЕЛ), а за Албания има над 60 мача и 3 гола.

Полузащитник · „Литекс“ 1996–1999
Русенецът е част от отбора, който печели „Б“ група през 1997 г. и двете първи титли (1998, 1999); заедно със Стойчо Стоилов движи средата на терена. Финалист за Купата на България през 1999 г. По-късно е вицешампион с ЦСКА (2001), играе в Израел и Кипър, а след кариерата си става треньор на „Дунав“ (Русе).

Атакуващ полузащитник · „Литекс“ 1997–2001
Сърбинът „Дуци“ е сред първите чужденци в „Литекс“ и един от най-добрите полузащитници в първенството, автор на някои от най-красивите голове в историята на клуба с топовните си удари отдалеч. Двукратен шампион (1998, 1999) и носител на Купата на България (2001), в Алеята на славата на клуба. Получава българско гражданство и има 1 мач за България. По-късно е треньор и директор на школата на „Литекс“.

Полузащитник · „Литекс“ 1996–2002, 2003
Роден в Ловеч и юноша на „Осъм“, той е титуляр още в първия състав на „Литекс“: двукратен шампион (1998, 1999) и носител на Купата на България (2001), избран в идеалния отбор на клуба за десетилетието. Като треньор прави „Лудогорец“ шампион за първи път (2012) и печели с него още две титли, през 2015–2016 г. е селекционер на България, а по-късно води и Босна и Херцеговина.

Нападател · „Литекс“ 1998–1999
Албанският нападател вкарва първия гол на „Литекс“ в евротурнирите – срещу „Халмстад“ през 1998 г., и е двукратен шампион (1998, 1999). За година и половина записва над 50 официални мача и 21 гола, а през 1999 г. става първият чужденец с капитанската лента на клуба. Името му е в Алеята на славата на „Литекс“. За Албания има 67 мача и дълги години е рекордьор по голове на националния отбор.
Трансфер: „Аданаспор“, 1999

Нападател · „Литекс“ 1996–2004 (с прекъсвания)
„Златният жокер“ и голмайстор №1 на „Литекс“ с 84 гола в официални мачове. Помага за промоцията през 1997 г., а през есента на 1997 г. води голмайсторите на „А“ група с 13 гола. Вкарва решаващия гол срещу „Халмстад“ в първия евросблъсък на клуба и „златния гол“ с глава на финала за Купата през 2001 г. Шампион през 1999 г. (медал получава и за 1998) и двукратен носител на Купата (2001, 2004).

Нападател · „ЛЕКС“, „Ловеч“ и „Литекс“ 1994–1999, 2004
Идва през 1994 г., когато „ЛЕКС“ влиза за първи път в „А“ група. Голмайстор на „Б“ група с 23 гола при промоцията на „Литекс“ (1997) и на „А“ група през шампионския сезон 1998/99, когато вкарва три гола при 8:0 срещу ЦСКА. Двукратен шампион (1998, 1999) и носител на Купата на България (2004). В чужбина играе за „Газиантепспор“ и за „Нюрнберг“ във Втора Бундеслига. Има 2 мача за България.

Дефанзивен полузащитник · „Литекс“ 1999–2008, 2009–2013
Сърбинът с български паспорт прекарва 13 сезона в „Литекс“ и е капитан при титлата през 2011 г. Двукратен шампион (2010, 2011), трикратен носител на Купата на България (2001, 2004, 2008) и на Суперкупата (2010). Наричан „сърцето“ на отбора, той има близо 400 официални мача за клуба, от които около 300 в „А“ група – сред чужденците с най-много участия в историята на първенството.

Нападател · „Литекс“ 2000–2002, 2004, 2007–2008
Сърбинът с български паспорт води атаката на „Литекс“ заедно с Христо Йовов при първата Купа на България (2001), вкарва и в Купата на УЕФА. За два сезона има 26 гола в 42 мача в „А“ група. После пет години играе в китайския „Далиан Шиде“, с който е шампион и носител на купата на Китай (2005). За България има 30 мача и 2 гола и е участник на Евро 2004. Името му е в Алеята на славата на клуба.
Трансфер: „Далиан Шиде“, 2002
Големи отбори: „Далиан Шиде“

Нападател · „Литекс“ 2000–2004
Любимец на публиката и капитан на „Литекс“, с над 40 гола в около 100 мача в „А“ група. Ключова фигура през пролетта на 2001 г., когато клубът печели първата си Купа на България, а за сезон 2000/01 е втори в класацията за футболист на годината. Носител на Купата и през 2004 г., в Алеята на славата на клуба. После печели три титли с „Левски“; за България има около 30 мача и 5 гола.
Трансфер: „Левски“, 2004
Големи отбори: „Мюнхен 1860“, „Левски“

Полузащитник · „Литекс“ 1997–2004
Юноша на „Марица“ (Пловдив), той идва в „Литекс“ през 1997 г. и след преотстъпвания се налага при Димитър Пенев. Носител на Купата на България (2001), а на 18 октомври 2001 г. открива резултата при 2:0 срещу „Унион“ в Берлин – първата победа на български отбор в Германия. За „Литекс“ има над 80 мача в „А“ група. По-късно играе за „Нафтекс“, „Левски“ и руските „Том“ и „Терек“.

Полузащитник · „Литекс“ 2000–2004
Полузащитникът от Дупница идва в „Литекс“ в началото на 2000 г. и за четири сезона изиграва 119 мача с 15 гола в „А“ група. Носител на Купата на България (2001) и вицешампион (2002), участва и в похода до третия кръг на Купата на УЕФА през 2001 г. През 2004 г. преминава в португалския „Спортинг“ (Брага), а после играе за „Марек“, „Славия“ и в Азербайджан.
Трансфер: „Спортинг“ (Брага), 2004
Големи отбори: „Спортинг“ (Брага), „Славия“

Атакуващ полузащитник · „Литекс“ 2003–2005
Румънецът печели Купата на България още в първия си сезон в Ловеч (2004), като бие първата дузпа на финала срещу ЦСКА. За два сезона вкарва 22 гола в над 50 мача в „А“ група и е продаден на „Макаби“ (Тел Авив). Шампион на Румъния със „Стяуа“ (2001) и с ЧФР Клуж (2008), с ЦСКА печели Купата и Суперкупата, има 4 мача за Румъния. През 2025 г. за кратко е треньор на ФК „Ловеч“.
Трансфер: „Макаби“ (Тел Авив), 2005
Големи отбори: „Стяуа“ (Букурещ), ЦСКА, ЧФР Клуж

Ляв защитник · „Литекс“ 2002–2005
Бразилецът, бивш младежки национал на родината си, се налага като титуляр по левия фланг и печели с „Литекс“ Купата на България (2004); името му е в Алеята на славата на клуба. В началото на 2005 г. е продаден на ЦСКА, с който е шампион същата година, а после играе за белгийския „Генк“. Има 1 мач за България (2005), след който ФИФА не му позволява да продължи, защото е играл за младежите на Бразилия.
Трансфер: ЦСКА, 2005
Големи отбори: ЦСКА, „Генк“

Полузащитник · „Литекс“ 2001–2005
Мароканският национал е героят на финала за Купата на България през 2004 г.: играе контузен, изравнява за 2:2 с глава в 85-ата минута и вкарва решаващата дузпа срещу ЦСКА. За „Литекс“ има над 100 мача в „А“ група и е в Алеята на славата на клуба. По-късно печели Купата и Суперкупата с ЦСКА и играе три сезона за „Аугсбург“. За Мароко има около 20 мача и е финалист в Купата на африканските нации 2004.
Трансфер: ЦСКА, 2005
Големи отбори: ЦСКА

Нападател · „Литекс“ 2005–2006
Голмайстор на „А“ група за 2005/06 г. с 16 гола (наравно с Жозе Фуртадо) и част от отбора, стигнал до 1/16-финалите на Купата на УЕФА. През 2006 г. е продаден на „Кьолн“ за близо 1,5 млн. евро и там става голмайстор на Втора Бундеслига (2007/08) с 20 гола. За Словения има 80 мача и 32 гола и играе на Световното първенство през 2010 г.
Трансфер: „Кьолн“, 2006 (около 1,5 млн. €)
Големи отбори: „Кьолн“

Полузащитник · „Литекс“ 2005–2008, 2013
Носител на Купата на България с „Литекс“ през 2008 г. – титуляр на финала срещу „Черно море“, и участник в груповата фаза на Купата на УЕФА 2005/06. Играе още за „Левски“, румънския „Васлуй“ и „Лудогорец“, с който е двукратен шампион. За България дебютира през 2008 г. с победен гол срещу Финландия. Като треньор води „Лудогорец“ (временно), „Левски“ и „Ботев“ (Пловдив).

Ляв защитник · „Литекс“ 2002–2011
Почти десет години в „Литекс“: двукратен шампион (2010, 2011) и носител на Купата на България през 2008 и 2009 г., титуляр и в двата финала. С ловчанлии играе и в груповата фаза на Купата на УЕФА 2005/06. По-късно е капитан на „Черно море“, с който печели Купата на България през 2015 г. За България има 7 мача.

Атакуващ полузащитник · „Литекс“ 2005–2012
Бразилецът Алесандро Кореа играе седем и половина години за „Литекс“ и записва над 200 официални мача. Двукратен шампион (2010, 2011), носител на Купата на България (2008, 2009) и на Суперкупата (2010), титуляр и в двата финала за купата. Важна фигура в похода до 1/16-финалите на Купата на УЕФА 2005/06. Преди Ловеч играе в Бразилия и Мексико.

Крило · „Литекс“ 2006–2011, 2014
Бразилецът Уелингтон Брито да Силва е двукратен шампион (2010, 2011), носител на Купата на България (2008, 2009) и на Суперкупата (2010) с „Литекс“. Асистира за победния гол на финала за купата през 2008 г. и за решаващия гол в мача за Суперкупата. Обявен за играч №1 на клуба за 2007 г. и получава българско гражданство през 2008 г. После играе в Турция за „Истанбул ББ“ и „Елязъспор“.

Крило · „Литекс“ 2009–2011
Бразилецът Франсишко Лима да Силва вкарва 24 гола в 62 мача в „А“ група за „Литекс“. Носител на Купата на България през 2009 г. с гол на финала срещу „Пирин“ и двукратен шампион (2010, 2011). През 2011 г. колегите му го избират за „Футболист на футболистите“. През лятото на 2011 г. е продаден на „Истанбул ББ“ за 2 млн. евро и играе там шест сезона.
Трансфер: „Истанбул ББ“, 2011 (около 2 млн. €)
Големи отбори: „Истанбул ББ“

Нападател · „Литекс“ 2007–2009
Двукратен носител на Купата на България с „Литекс“ (2008, 2009), с гол на финала през 2009 г. срещу „Пирин“. За два сезона и половина вкарва 27 гола в първенството, 12 от тях през първата си пролет в Ловеч. Преди това играе за „Левски“, „Марек“ и португалския „Маритимо“, а след „Литекс“ – за „Стяуа“ (Букурещ), „Академика“ (Коимбра) и в Израел, по-късно и в Канада.
Трансфер: „Стяуа“ (Букурещ), 2009
Големи отбори: „Левски“, „Маритимо“, „Стяуа“ (Букурещ), „Академика“ (Коимбра)

Централен защитник · „Литекс“ 2006–2012, 2014, 2018–2022
Двукратен шампион (2010, 2011), носител на Купата на България (2008, 2009) и на Суперкупата (2010), титуляр и в двата финала за купата. Играе и в Русия за „Том“ (Томск), после за „Ботев“ (Пловдив) и „Черно море“. През 2018 г. се връща в „Литекс“ и до 2022 г. играе за отбора във Втора лига – общо над 250 официални мача за клуба. За България има 5 мача.
Трансфер: „Том“ (Томск), 2012
Големи отбори: „Ботев“ (Пловдив)

Централен защитник · „Литекс“ 2008–2011
Французинът е двукратен шампион (2010, 2011) и носител на Купата на България (2009) с „Литекс“, а в мача за Суперкупата през 2010 г. срещу „Берое“ (2:1 след продължения) вкарва изравнителния гол. След това печели още четири поредни титли с „Лудогорец“ – общо шест поредни шампионски титли в България. Играе още за „Грасхопър“ (Швейцария), „Университатя“ (Крайова) и ЦСКА (София).
Трансфер: „Лудогорец“, 2011
Големи отбори: „Лудогорец“, ЦСКА

Нападател · „Литекс“ 2008–2011
Голмайстор на „А“ група за 2009/10 г. с 19 гола и шампион на България през 2010 и 2011 г. Открива резултата на финала за Купата на България през 2009 г. срещу „Пирин“ (3:0), а през 2010 г. носи Суперкупата с гол в продължението срещу „Берое“. За „Литекс“ има 43 гола в 94 официални мача. Преди Ловеч играе във Франция за „Тулуза“, „Кан“ и „Гьоньон“, където по-късно е и треньор.

Ляв защитник · „Литекс“ 2005–2012
С „Литекс“ е двукратен шампион (2010, 2011), носител на Купата на България (2009) и на Суперкупата (2010). През 2012 г. е продаден на украинския „Волин“, след което пет сезона играе в Русия за „Амкар“ (Перм). С ЦСКА (София) печели Купата на България през 2021 г. За България има 46 мача, част от тях като капитан.
Трансфер: „Волин“, 2012
Големи отбори: „Волин“, „Амкар“, ЦСКА

Десен защитник · „Литекс“ 2005–2009, 2010–2011, 2013–2014
Босненецът има три престоя в „Литекс“ и над 120 официални мача за клуба. Печели Купата на България през 2008 г., Суперкупата през 2010 г. и шампионската титла през 2011 г. Преди Ловеч е капитан на „Сараево“, а между престоите си в „Литекс“ играе в Турция за „Денизлиспор“ и в Германия за „Дуисбург“. За Босна и Херцеговина има 33 мача.
Трансфер: „Денизлиспор“, 2009

Централен защитник · „Литекс“ 2009–2015
Възпитаник на Академия „Литекс“, в която идва през 2005 г. заедно с брат си близнак Георги; през 2009 г. е шампион на България при юношите. В първия отбор е двукратен шампион (2010, 2011) и записва 94 мача в „А“ група. За България има 6 мача. След „Литекс“ играе за „Берое“, „Черно море“ и „Ботев“ (Враца).

Крило · „Литекс“ 2008–2014
С „Литекс“ е двукратен шампион (2010, 2011), носител на Купата на България (2008, 2009) и на Суперкупата (2010). Купата на България печели общо шест пъти с четири различни отбора – „Литекс“, ЦСКА (София), „Славия“ и „Локомотив“ (Пловдив). Играе и в Южна Корея за „Гангвон“, а за България има 7 мача.

Полузащитник · „Литекс“ 2008–2016
Възпитаник на Академия „Литекс“, прекарва в клуба десет години и записва над 120 официални мача за първия отбор. Двукратен шампион на България (2010, 2011). За България има 11 мача и 1 гол. По-късно играе за „Черно море“, „Берое“, два румънски клуба и „Спартак“ (Варна).

Нападател · „Литекс“ 2013–2015
Колумбиецът е голмайстор на „А“ група за 2013/14 г. с 20 гола, наравно с Мартин Камбуров. За година и половина в Ловеч вкарва 35 гола в 64 официални мача. През 2015 г. преминава в китайския „Тянцзин Теда“, а по-късно играе в ОАЕ, Португалия, Колумбия, Индия и Малайзия.
Трансфер: „Тянцзин Теда“, 2015
Големи отбори: ЦСКА

Крило · „Литекс“ 2014–2015
Колумбиецът вкарва 22 гола в 59 мача в „А“ група за „Литекс“, като десет от тях са през есента на 2015 г. В началото на 2016 г. е продаден на „Ал Айн“ (ОАЕ), след което играе в Саудитска Арабия и Израел, където печели купата на страната с „Апоел“ (Беер Шева) през 2022 г. и с „Бейтар“ (Йерусалим) през 2023 г. През 2023/24 г. играе за ЦСКА (София).
Трансфер: „Ал Айн“, 2016
Големи отбори: ЦСКА

Десен защитник · „Литекс“ 2008–2015
Капитан на „Литекс“ от август 2014 г., с около 160 официални мача и 6 гола за клуба. През януари 2016 г. е продаден на турския „Касъмпаша“ за 750 хил. евро и остава в Турция до края на кариерата си – играе още за „Хатайспор“, „Еюпспор“ и „Юмраниеспор“. За България има 35 мача.
Трансфер: „Касъмпаша“, 2016
Големи отбори: „Касъмпаша“

Централен защитник · „Литекс“ 2012–2015
Идва от „Миньор“ (Перник) и за три години и половина записва над 100 официални мача за „Литекс“. През 2015 г. е продаден на турския „Касъмпаша“ за 400 хил. евро, а от 2017 г. играе за „Слован“ (Братислава) – капитан на отбора, четирикратен шампион и трикратен носител на Купата на Словакия. За България има 38 мача и 2 гола.
Трансфер: „Касъмпаша“, 2015
Големи отбори: „Касъмпаша“, „Слован“ (Братислава)

Полузащитник · „Литекс“ 2011–2016
Възпитаник на Академия „Литекс“, в която идва от Петрич през 2008 г. Налага се в първия отбор през сезон 2014/15 след наем в „Добруджа“. През 2016 г. преминава в ЦСКА (София), а по-късно играе в Белгия за „Льовен“ и „Кортрейк“ и в Унгария за „Дебрецен“. За България има около 30 мача.
Трансфер: ЦСКА, 2016
Големи отбори: ЦСКА, „Льовен“, „Кортрейк“

Ляв защитник · „Литекс“ 2012–2016
Роден в Ловеч и юноша на „Литекс“, за първия отбор записва над 80 мача. След ЦСКА (София) и американския „Далас“ от 2018 г. играе за „Лудогорец“ – капитан от 2021 г., седемкратен шампион и клубен рекордьор по мачове в евротурнирите, с най-много евромачове за български клубове. За България има 35 мача.
Трансфер: ЦСКА, 2016
Големи отбори: ЦСКА, „Лудогорец“
Треньор · откривател на Георги Денев
Треньорът, който забелязва малкия Георги Денев – Малката Комита, докато рита топка на поляната край Осъма, и го взима в своя отбор. Скоро момчето е привлечено и при мъжете на „Кърпачев“, а по-късно става звезда на ЦСКА и национал с 49 мача за България.
Старши треньор · „Кърпачев“ от 1975 г.
Поема ловешкия отбор през 1975 г. с ясна цел: „Кърпачев“ да спре да бяга от изпадане и да изгради състав, който да се бори за челните места в Северната „Б“ група. Годината на идването му съвпада с края на кариерата на Петко Рачев, когото тежка контузия отказва от футбола.
Старши треньор · „Осъм“, началото на 80-те
Идва от гара Левски като „спасител“ на ловешкия отбор и води със себе си най-добрите си играчи – Васко Василев, Иван Нанков, Николай Романов и Васил Минков. С тях и с привлечените Паралийски и Панделис „Осъм“ се превръща в добре балансиран тим, който според „Звездни мигове“ завършва първенството на трето място.
Старши треньор · „Осъм“ 1984–1988
Бивш футболист на ловешкия отбор, работи в спортното училище в града с випуска на Петър Хубчев и Емил Цанев. Води „Осъм“ четири сезона в „Б“ група (1984–1988). По-късно е технически директор на „Литекс“ и отговаря за селекцията, а след години работи с децата в Академия „Литекс“ и като главен скаут на клуба.
Старши треньор · „Осъм“ 1988–1989
Легендата на „Левски“ води „Осъм“ през сезон 1988/89, когато отборът завършва трети в „Б“ група. Като защитник е четирикратен шампион и четирикратен носител на купата с „Левски“, сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико (1968), участник на Мондиал '74 и два пъти „Футболист №1 на България“. Като треньор печели купата с „Левски“ (1986).
Старши треньор · „Осъм“ 1989–1990
Левият защитник с 368 мача за „Левски“ в „А“ група води „Осъм“ през сезон 1989/90 (7-о място в „Б“ група). С „Левски“ е петкратен шампион и петкратен носител на купата, играе на световните първенства през 1970 и 1974 г. и е „Футболист №1 на България“ за 1970 г. По-късно е помощник-треньор и дълги години работи с децата на „Левски“.
Старши треньор · „ЛЕКС“ 1991–1992
Защитникът на ЦСКА – шестократен шампион, четирикратен носител на купата и олимпийски вицешампион от Мексико (1968) – води „ЛЕКС“ през сезон 1991/92, първия под новото име на клуба. Преди това работи в школата на ЦСКА и извежда „Армеец“ в „Б“ група (1983). Почива на 7 май 1992 г., едва на 42 години.

Старши треньор · „ЛЕКС“ 1994–1995
Води „ЛЕКС“ в първия му сезон в „А“ група (1994/95) и довежда от „Беласица“ нападателя Димчо Беляков. В безпаричие и под заплахата от изпадане отборът се спасява със силна пролет и завършва 11-и. Бившият защитник на „Академик“ и „Локомотив“ (София) има 18 мача за България, а през 1988–1989 г. е селекционер на националния отбор.

Старши треньор · „Литекс“ 1997
Сръбският специалист е първият чуждестранен треньор на „Литекс“ (май–август 1997). Довежда в Ловеч и първите чужденци в отбора – Златомир Загорчич, Игор Богданович и Драголюб Симонович. Освободен е в началото на първия сезон в „А“ група след домакинско равенство със „Славия“, а по-късно печели първия дубъл в историята на македонския „Работнички“ (2008).

Старши треньор · „Литекс“ 1997–1998, 1999
Извежда „Литекс“ до първата титла в историята на Ловеч още в първия сезон след влизането в „А“ група (1997/98). Под негово ръководство клубът дебютира в Европа и отстранява „Халмстад“ (1998), а при второто му идване бие „Гленторан“ с 3:0 и 2:0 (1999). През 1998–1999 г. е селекционер на България.
Старши треньор · „Ловеч“ 2000
Води „Ловеч“ през есента на 2000 г. и е освободен след 3:4 с „Левски“ в Ловеч, мач, в който отборът води с 3:1. Румънецът е сред най-успешните треньори на Балканите: шампион на Румъния със „Стяуа“ (1998), шампион на Молдова с „Шериф“ и на Армения с „Пюник“, водил и националните отбори на Панама и Кувейт.

Старши треньор · „Литекс“ 2004, 2005–2007
Печели Купата на България през 2004 г. – финал с ЦСКА, решен с дузпи, въпреки червен картон за „Литекс“. При второто си идване (2005–2007) извежда отбора до груповата фаза на Купата на УЕФА и до 1/16-финал срещу „Страсбург“ – първата европейска пролет на клуба. С „Цървена звезда“ е носител на КЕШ (1991).

Старши треньор · „Литекс“ 2004
Води „Литекс“ през лятото и есента на 2004 г. Тогава е постигната най-голямата европейска победа на клуба – 7:0 срещу „Железничар“ (Сараево) на 26 август 2004 г., след което отборът играе в първия кръг на Купата на УЕФА срещу ГАК. Легенда на ЦСКА, футболист №1 на България за 1983 г. и бивш селекционер.

Старши треньор · „Литекс“ 2007–2008, 2014
Поема „Литекс“ през ноември 2007 г. и още през май 2008 г. печели третата Купа на България за клуба – 1:0 срещу „Черно море“ на Националния стадион с гол на Станислав Манолев. По пътя „Левски“ е отстранен с дузпи в Ловеч. Сърбинът е треньор №1 на България за 2005 г.; връща се в Ловеч за кратко през 2014 г.

Старши треньор · „Литекс“ 2008–2009
Печели Купата на България през 2009 г. – 3:0 срещу „Пирин“ на финала с голове на Нифлор, Дока и Бибишков. През есента на 2008 г. води „Литекс“ срещу „Астън Вила“ в Купата на УЕФА, а година по-късно отборът бие БАТЕ с 1:0 в Борисов, но отпада. Тогава Стоилов е едновременно и селекционер на България.

Старши треньор · „Литекс“ 2009–2010
Поема „Литекс“ в края на август 2009 г. и през сезон 2009/10 го прави шампион за трети път – с 12 точки пред ЦСКА, с най-добрата атака и защита; в 15-те домакински мача отборът допуска само 2 гола. Преди това е първият български треньор на Острова – води „Хартс“ в Шотландия.

Временен старши треньор · „Литекс“ 2009, 2010
Временният треньор, донесъл на Ловеч единствената Суперкупа на България – 2:1 срещу „Берое“ на 12 август 2010 г., във втория му мач начело. Води отбора и срещу „Дебрецен“ в Лига Европа. Дългогодишен треньор в Академия „Литекс“; през 2009 г. юношите му печелят турнира „Юлиян Манзаров“ с победа над „Барселона“ на финала.

Старши треньор · „Литекс“ 2010–2011, 2016
Поема „Литекс“ през септември 2010 г. и го извежда до четвъртата титла (2010/11) с една-единствена загуба през сезона. През лятото на 2011 г. води отбора в Шампионската лига срещу „Могрен“ и „Висла“ (Краков) и в Лига Европа срещу „Динамо“ (Киев), а през ноември става селекционер на България. Връща се в Ловеч през 2016 г.

Старши треньор · „Литекс“ 2012–2013
Води „Литекс“ от януари 2012 до юни 2013 г.; в двата сезона отборът завършва пети. Най-известният български футболист – носител на „Златната топка“ (1994), голмайстор на Световното първенство в САЩ и звезда на „Барселона“ – идва в Ловеч след работа като селекционер на България и треньор на „Селта“.

Старши треньор · „Литекс“ 2014–2015
Старши треньор на „Литекс“ от юни 2014 до юли 2015 г. Води отбора в Лига Европа – 3:0 и 0:0 срещу „Верис“ (Кишинев), отпадане от „Диошдьор“ – и до 4-то място в първенството. Като футболист е в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и сред най-добрите полузащитници в историята на националния отбор.

Старши треньор · „Литекс“ 2015
Води „Литекс“ от август до декември 2015 г., преди да се върне в „Стяуа“. Ловеч го помни и като шампион-футболист: през пролетта на 1999 г. играе под наем и печели втората титла на клуба. Като треньор извежда „Стяуа“ до груповата фаза на Шампионската лига (2013).
Мястото на ловешкия отбор в първенството от 1962/63 до 2024/25.
| Сезон | Отбор | Група | Място | М | П | Р | З | Голове | Т |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1962/63 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 11 / 19 | 36 | 12 | 8 | 16 | 40:58 | 32 |
| 1963/64 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 10 / 18 | 34 | 13 | 8 | 14 | 43:50 | 32 |
| 1964/65 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 11 / 18 | 34 | 14 | 4 | 16 | 40:49 | 32 |
| 1965/66 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 12 / 17 | 32 | 10 | 9 | 13 | 44:46 | 29 |
| 1966/67 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 5 / 19 | 36 | 17 | 5 | 14 | 42:42 | 39 |
| 1967/68 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 4 / 18 | 34 | 14 | 8 | 12 | 50:47 | 36 |
| 1968/69 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 10 / 16 | 34 | 13 | 6 | 15 | 35:45 | 32 |
| 1969/70 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 15 / 16 | 34 | 9 | 11 | 14 | 41:47 | 29 |
| 1970/71 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 6 / 18 | 34 | 13 | 8 | 13 | 36:39 | 34 |
| 1971/72 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 8 / 18 | 34 | 12 | 11 | 11 | 44:43 | 35 |
| 1972/73 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ Изваден от „Б“ група след сезона. | 11 / 18 | 34 | 10 | 12 | 12 | 33:40 | 32 |
| 1974/75 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ Отново в „Б“ група. | 10 / 20 | 38 | 15 | 9 | 14 | 56:64 | 39 |
| 1975/76 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 8 / 20 | 38 | 17 | 7 | 14 | 50:51 | 41 |
| 1976/77 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 13 / 20 | 38 | 12 | 11 | 15 | 39:46 | 35 |
| 1977/78 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ | 8 / 20 | 38 | 15 | 7 | 16 | 43:51 | 37 |
| 1978/79 | Христо Кърпачев | Северна „Б“ РФГ След сезона клубът става „Осъм“. | 10 / 20 | 38 | 14 | 10 | 14 | 43:46 | 38 |
| 1979/80 | Осъм | Северна „Б“ РФГ | 16 / 22 | 42 | 14 | 9 | 19 | 50:63 | 37 |
| 1980/81 | Осъм | Северна „Б“ РФГ | 10 / 22 | 42 | 17 | 7 | 18 | 48:62 | 41 |
| 1981/82 | Осъм | Северна „Б“ РФГ | 12 / 22 | 42 | 19 | 6 | 17 | 48:59 | 44 |
| 1982/83 | Осъм | Северна „Б“ РФГ Баражи за „А“ група; на 13 август 1983 губи баража с Локомотив Пловдив с 1:2 след продължения. | 2 / 18 | 34 | 15 | 9 | 10 | 47:33 | 39 |
| 1983/84 | Осъм | Северна „Б“ РФГ | 3 / 18 | 34 | 18 | 5 | 11 | 53:33 | 41 |
| 1984/85 | Осъм | „Б“ РФГ Отнети 2 точки по правилото за 0:0. | 17 / 22 | 42 | 18 | 4 | 20 | 51:57 | 38 |
| 1985/86 | Осъм | „Б“ РФГ Отнети 2 точки по правилото за 0:0. | 8 / 20 | 38 | 16 | 7 | 15 | 43:48 | 37 |
| 1986/87 | Осъм | „Б“ РФГ Отнети 2 точки по правилото за 0:0. | 9 / 20 | 38 | 15 | 9 | 14 | 47:47 | 37 |
| 1987/88 | Осъм | „Б“ РФГ | 10 / 20 | 38 | 16 | 6 | 16 | 49:55 | 38 |
| 1988/89 | Осъм | „Б“ РФГ | 3 / 20 | 38 | 21 | 5 | 12 | 50:27 | 47 |
| 1989/90 | Осъм | „Б“ РФГ | 7 / 20 | 38 | 18 | 3 | 17 | 65:54 | 39 |
| 1990/91 | Осъм | „Б“ РФГ | 12 / 19 | 36 | 12 | 8 | 16 | 35:53 | 32 |
| 1991/92 | ЛЕКС | „Б“ РФГ Преди сезона клубът става ЛЕКС. | 7 / 20 | 38 | 14 | 12 | 12 | 49:42 | 40 |
| 1992/93 | ЛЕКС | „Б“ РФГ Продължава в новата Северна „Б“ група. | 3 / 20 | 38 | 20 | 10 | 8 | 63:32 | 51 |
| 1993/94 | ЛЕКС | Северна „Б“ РФГ Шампион, влиза в „А“ група. | 1 / 14 | 26 | 18 | 4 | 4 | 61:20 | 58 |
| 1994/95 | ЛЕКС | Първа лига Първи сезон в „А“ група. | 11 / 16 | 30 | 10 | 6 | 14 | 25:46 | 36 |
| 1995/96 | Ловеч | Първа лига Изпада в „Б“ група. | 15 / 16 | 30 | 7 | 9 | 14 | 29:40 | 30 |
| 1996/97 | Литекс | „Б“ РФГ Шампион, влиза в „А“ група. | 1 / 18 | 34 | 26 | 3 | 5 | 74:21 | 81 |
| 1997/98 | Литекс | Първа лига Шампион на България. | 1 / 16 | 30 | 21 | 6 | 3 | 73:25 | 69 |
| 1998/99 | Литекс | Първа лига Шампион на България. Отнети 3 точки за мача с Металург (Перник), изваден след сезона. | 1 / 16 | 30 | 24 | 4 | 2 | 83:25 | 73 |
| 1999/2000 | Ловеч | Първа лига | 5 / 16 | 30 | 15 | 4 | 11 | 61:34 | 49 |
| 2000/01 | Ловеч | Висша лига Носител на Купата на България. | 4 / 14 | 26 | 17 | 4 | 5 | 70:23 | 55 |
| 2001/02 | Литекс | Висша лига Вицешампион. Сезон с плейоф: точките от първата фаза са разполовени. | 2 / 14 | 36 | 23 | 8 | 5 | 66:34 | 50 |
| 2002/03 | Литекс | Висша лига | 3 / 14 | 26 | 17 | 4 | 5 | 49:22 | 55 |
| 2003/04 | Литекс | Първа лига Носител на Купата на България. | 4 / 16 | 30 | 18 | 10 | 2 | 43:20 | 64 |
| 2004/05 | Литекс | Първа лига | 4 / 16 | 30 | 16 | 4 | 10 | 45:27 | 52 |
| 2005/06 | Литекс | Първа лига | 3 / 16 | 28 | 18 | 6 | 4 | 51:22 | 60 |
| 2006/07 | Литекс | Първа лига | 4 / 16 | 30 | 19 | 5 | 6 | 65:29 | 62 |
| 2007/08 | Литекс | Първа лига Носител на Купата на България. | 4 / 16 | 30 | 16 | 8 | 6 | 51:26 | 56 |
| 2008/09 | Литекс | Първа лига Носител на Купата на България. | 4 / 16 | 30 | 17 | 7 | 6 | 53:26 | 58 |
| 2009/10 | Литекс | Първа лига Шампион на България. | 1 / 16 | 30 | 22 | 4 | 4 | 59:17 | 70 |
| 2010/11 | Литекс | Първа лига Шампион на България. | 1 / 16 | 30 | 23 | 6 | 1 | 56:13 | 75 |
| 2011/12 | Литекс | Първа лига | 5 / 16 | 30 | 17 | 8 | 5 | 57:28 | 59 |
| 2012/13 | Литекс | Първа лига | 5 / 16 | 30 | 15 | 5 | 10 | 56:24 | 50 |
| 2013/14 | Литекс | Първа лига Сезон с плейоф. | 3 / 14 | 38 | 21 | 9 | 8 | 74:37 | 72 |
| 2014/15 | Литекс | Първа лига Сезон с плейоф. | 4 / 12 | 32 | 16 | 6 | 10 | 49:36 | 54 |
| 2015/16 | Литекс | Първа лига Изваден от „А“ група през декември 2015 г.; резултатите му са анулирани. | — | — | — | — | — | — | — |
| 2016/17 | Литекс | Трета лига, Северозапад Шампион, влиза във Втора лига. | 1 / 15 | 28 | 25 | 2 | 1 | 114:9 | 77 |
| 2017/18 | Литекс | Втора лига | 10 / 16 | 30 | 10 | 9 | 11 | 26:26 | 39 |
| 2018/19 | Литекс | Втора лига | 5 / 16 | 30 | 12 | 9 | 9 | 43:26 | 45 |
| 2019/20 | Литекс | Втора лига Първенството е прекратено заради пандемията. | 7 / 17 | 20 | 9 | 5 | 6 | 29:15 | 32 |
| 2020/21 | Литекс | Втора лига | 7 / 17 | 30 | 9 | 12 | 9 | 36:31 | 39 |
| 2021/22 | Литекс | Втора лига | 13 / 20 | 36 | 12 | 9 | 15 | 41:42 | 45 |
| 2022/23 | Литекс | Втора лига | 9 / 18 | 34 | 11 | 11 | 12 | 32:28 | 44 |
| 2023/24 | Литекс | Втора лига | 11 / 18 | 34 | 12 | 9 | 13 | 30:36 | 45 |
| 2024/25 | Ловеч | Втора лига Изпада в Трета лига. | 17 / 20 | 38 | 8 | 9 | 21 | 19:45 | 33 |
Подкрепи ни, за да продължим да пазим историята и да даваме шанс на бъдещите поколения футболисти от Ловеч.